Този ден беше отреден за разходка до Аквариума на Сингапур, Двореца на пеперудите и Делфинариума. Всичките тези обекти, както и още много други капанчета за туристи се намират на малко островче – Сентоса, разположено непосредствено до остров Сингапур.
И така, след обилна закуска в хотела хванахме метрото, за да достигнем до една гара, от където тръгват автобусите за Сентоса. Докато се оглеждахме на гарата за жълти автобуси, Даниел насочи погледа ми към един лифт, чиито кабинки минаваха високо над главите ни. Те също ходели до Сентоса – ако искам да се качим на тях. Иска ли питане – просто беше задължително да се качим и на лифт.
Минахме през един небостъргач, прекосихме парка-фонтан до още един. Опашката за лифта е организирана и подредена. Докато се редиш можеш да прочетеш всички оферти и да избереш пакет забавления. Доколкото си спомням има 5 пакета, като всеки от тях включва билети за посещения на различни атракциони в Сентоса.
Кабинките на лифта се намират на 15 етаж на небостъргач. Качваш се на асансьор, който спира само на три етажа. Указващи табелки те насочват към лифта. Всичко е организирано – настаняват те в кабинката и се стрелваш в пространството. Пътуването до Сентоса отнема не повече от 5-10 минути, през които можете да се наслаждавате на невероятна гледка. Морето се простира изкусително под краката ви, в далечината се виждат търговски кораби, а в близкото пристанище – пътнически кораби и яхти. На брега на Сентоса кипи неспирно строителство. Купища арматура (очевидно скоро пристигнала) е приготвена и всеки момент ще влезе в употреба. Атракционите на Сентоса все още се строят – очаква се всичко да бъде завършено през 2010 година. На малкото островче ще се помещават множество и най-разнообразни капани за туристи. Ще има хотели, голф игрища, плажна ивица, паркове, градини, аквариуми, множество магазини и какво ли още не… Малките автобусчета те разхождат навсякъде из острова – до всички забележителности и атракции. Ако си закупиш билет за лифта – цената на билетите за автобусчетата е включена в цената.
Първо посетихме Аквариума. Многобройни малки и големи аквариуми показват богатството на подводния свят. В два от аквариумите е позволено на посетителите да бъркат и да докосват рибите. Скатовете (в единия аквариум за пипане) са много дружелюбно настроени. Но ако им досаждаш прекалено или пък ги щипеш и блъскаш – те просто плясват с големите си “крила” по повърхността на водата и досадника се оказва доста обилно изкъпан. В най-големите аквариуми може, срещу съответното заплащане от 120 сингапурски долара, всеки посетител да се потопи и да се срещне очи в очи с обитателите. Има изграден тунел под въпросните аквариуми и в един момент се оказваш под любопитните очи на рибите.
Честно казано, след всичко, което бях видяла до момента в сингапур очаквах нещо много по-голямо и много по-модерно. Но предполагам, че скоро и аквариумите ще бъдат подобрени и обновени.
Продължихме с разходката си с посещение в Двореца на Пеперудите. Събрали са богата колекция от пеперуди, бръмбари, мравки и всякакви други насекоми. Хлебарки не липсваха. Но най-голямо внимание се обръща на пеперудите, тъй като именно те радват окото на хората. В една доста голяма градина в средата на Двореца на пеперудите се радват на добър живот множество цветя, зеленина и пеперуди, разбира се. Там направиха интересно шоу с папагали за посетителите. За първи път с Даниел чухме и принципа на трите R, а именно – Refill, Reuse, Recycle. Хората се стремят по всевъзможен начин да пестят ресурси. Там не продават билети, а влизаш като показваш касовата бележка, че си платил таксата за вход. Представлението с папагалите беше интересно. Освен, че ни обясниха смисъла на трите R, ни показаха и как безотговорното отношение към домашните любимци (особено към пернатите) е непростимо и лошо деяние. Едното папагалче беше с доста бедно оперение и седеше встрани от другите. Оказа се, че скоро е бил дарен на музея, тъй като собственика не можел да му осигури необходимото внимание. За три месеца животното започнало бавно да се възстановява и когато ние го видяхме имаше пера по гърба и опашката (за сравнение – когато са го донесли е имал оперение само по главата).
Приключихме с Двореца на пеперудите и хванахме малко жълто автобусче до Делфинариума. До началото на представлението оставаше малко повече от час и ние с Даниел бяхме първите, които се настанихме удобно на столовете. Лагуната на делфините представлява едно малко заливче, което е отделено от морето с малка преграда. Малко по малко започнаха да пристигат посетители и нетърпението ми да започне представлението се засили. За мой невероятен “късмет” едно голямо семейство индийци се настани около нас. То започна едно тръшкане по столовете, позиране за снимки на децата, на семействата, на семействата разбъркано, на децата разбъркано и на цялата фамилия. Половината от същественцата си събуха обувките и си ги качиха в скута. Поискаха от Даниел да се наведе малко, защото както бил седнал индиеца зад него не бил виждал добре. УЖАС. Тъкмо когато вече не издържах и мислех да се премествам започна представлението. Участваха три розови делфинчета. Бяха много хубави и много весели. Всеки от тях си имаше треньор, който беше във водата заедно с делфина през цялото време на представленията. Поканиха трима от публиката да заповядат и да погалят делфините.
Тръгнахме си бързо след края на представлението. Отидохме до плажа и аз си потопих краката в морето. Сингапур няма пясачъна ивица. Но са си докарали пясък и са си направили такава. Плажа беше пуст – освен мен имаше една жена, която се печеше. Водата беше топла, чиста и много приятна.
Спирката на автобуса, за връщане към лифта беше пълна с хора от представлението с делфините. Разпределител в много разноцветна униформа координираше качването на пътници в малките автобусчета. Направи ми силно впечатление – пъстра униформа на разпределител на турстистически потоци. Този човек изглеждаше щастлив и доволен, и очевидно се гордеше с работата си. За разлика от много хора, тук в България, за които работата им е нещо долно, непълноценно и лошо. Като се замисля – всички в Сингапур изглеждат доволни и щастливи от това, което правят. Дори онзи уличен музикант, който свири в подлез с регистрационно номерче до него.
Върнахме се с лифта. Аз се радвах като малко дете на кутия шокобадови бонбони. Обичам високото и гледката, която ми се разкрива от високо. А гледките в Сингапур са спиращи дъха.
Хванахме метрото, но този път слязохме в China town. В сърцето на Сингапур намираш един квартал, пълен с китайци, сергии, пазари (по-скоро битаци), шатри и прочее неща. Ниски сгради, далепени една за друга до края на улицата ( а той е далече). Посетихме един храм (излизаше една сватба, когато ние отидохме). За първи път виждях на живо китайски храм. Възхитих се – нещо съвсем различно от църквите и джамиите. Богато украсени покриви, дърворезба и релефи. Ботагство от цветове – червено и жълто преобладаващи, разбира се. Дълги фигури и мотиви и никъде, никъде няма остри ръбове.
Беше вече порядъчно късно и аз започнах да мрънкам на Даниел за обяд. Не знам защо, но по време на пътешествието ни бях постоянно гладна. Не се ограничавахме в яденето, и въпреки това се оказа, че сме отслабнали и двамата. Тръгнахме по една уличка и зад ъгъла отново останах втрещена. Пред мен се издагаха редица лъскави, стъклени, огромни небостъргачи. Обръщам се – не съм сгрешила – зад мен са малките сгради и лъскавите сергии на China Town. Даниел ме хваща за ръка и отиваме в друг food market. Обядваме стабилно и с бира. Отивам аз да си взема десерт. Нарязани на калъпи – множество плодове. Взех ананас, dragon fruit и папая. Папаята ми хареса, но я отстъпих на Даниел. Аз изядох dragon fruit-а и се заех с ананаса. В България сме си купували и яли ананас. Но никога, никога не съм си и представяла, че ананасите са толкова сочни и сладки. Даниел ми се смее и ми обяснява, че средата на ананаса не се яде, или поне местните не я ядат. Ами… да не я ядат – но тя е също толкова сладка, както и останалата част. Загледах се в сграда, в която е разположен този food market. Бяла, красива и със нежни орнаменти. Все едно е излязла от приказка на Толкин. Оказа се, че сградата е купена от Великобритания. Купих си още две парчета (доста трудно, защото от английския на продавачката нищо не разбрах, а честно казано дори не разбрах, че ми говори на английски) и продължихме разходката си из City-то на Сингапур. До една от сградите течеше усилено строителна работа. Всичко беше прилежно оградено и обезопасено. За пешеходците е направена специална оградена и допълнително обезопасена пътека, с указващи табели откъде точно се минава. Няма табели от сорта на “Внимание, строеж! Премини на съседния тротоар”, с каквито обикновено са снабдени оградите на нашите строежи. В разходки и ядене на вкусен течен ананас (направих се на прасенце от него) стигнахме до крайбрежната алея. В далечината се вижда един от символите на Сингапур – огромно виенско колело. Пред него – сградата на операта – настръхнала като таралеж. Крайбрежната алея е приятно място – от едната ти страна се е ширнало огромното море, от другата страна приятни малки кафенета. Дърветата над главата ти цъфтят (имам чувството, че цъфтят целогодишно тези дръвчета, много са красиви). Алеята завършва при устието на реката в Сингапур. Да, въпреки, че Сингапур е остров с големина 45 на 25 км си имат една доста прилична река (направо си е голяма). Точно там, където реката излива водите си в морето тях се извисява огромната Сингапура – животно с тяло на риба и глава на лъв – националният символ на Сингапур. От устата на Сингапурата излиза голяма струя вода, която с грохот се стоварва в морската вода. Направихме множество снимки, както подобава на добри и примерни туристи и продължихме с разходката. Разходихме се покрай операта, монумент за загиналите през различни войни сингапурски и други воини, минахме покрай кметството, националния театър, прекосихме Colonial District и парка пред парламента на Сингапур (където явно имаше обичай да се снимат младоженци) и достигнахме до Clark Quay. Много приятно място – от едната страна на реката е пълно с капанчета и ресторантчета за гладни туристи, желаещо да опитат местната или азиатската кухня. От другата страна на реката са подредени барове за жадни посетители. Вечер осветлението е невероятно весело, пъстро и повдигащо настроението и всички светлини се отразяват в бавните води на реката. На територията на кейовете е забранено да се кара велосипед – глобата е стандартна – 1000 сингапурски долара. В един от подлезите видяхме един уличен музикант с лиценз до него. Почти сигурна съм, че си плаща данъци.
Излязохме от територията на кейовете, не успяхме да си намерим станцията на метрото, но за сметка на това се поразходихме и намерихме следващата станция. Идея си нямате колко много се уморих този ден от ходене. А всички, които ме познават, знаят че ходя доста.
Вечерта се разходихме отново до кейовете и до сингапурата.
Толкова много ми хареса в Сингапур, че ми се прииска да остана там завинаги.
За съжаление утре ни очакваше самолет, за да ни заведе в друга страна. Е, пътешествието продължава.
Последни коментари