Ден 3 – Сингапур

Станахме с час закъснение. От това, което си бяхме намислили, разбира се. Хубавото на самостоятелни екскурзии като нашата е, че може да се успиваш, да ставаш по-рано и да правиш и да ходиш където си поискаш. Аз си откраднах и малко сън докато Даниел беше в банята – какво да правя, обичам да си поспивам сутрин. Заредихме с обилна закуска в хотела и…. на път. То на път – силно казано. Просто взехме такси до Ботаническата градина. Нова изненада за мен – така наречената ботаническа градина всъщтност е градския (държавния) парк на Сингапур, като до всяко дръвче има сложена табела с името и вида на съответното растение. Пътеките са асфалтови и по тях не минават абсолютно никакви МПС. Навсякъде, където пътеките се срещат има карта на градината с отбелязани местоположения на различните инерести места. А интересни места в сингапурската ботаническа градина има – при това много. На не много голяма площ са разположени три големи езерца – езерето на лебедите (и да – там има лебеди, красив остров с високи палми в средата, много риби и кастенурки), симфоничното езеро (точно така – има създадена сцена за симфоничен оркестър) и еко езерето. Разхождаме се бавно с Даниел. Не можем да снимаме нито с камерата, нито с фотоапарата. Мъглата е замъглила всичко. За сметка на това пълним очите си със зеленина. А зеленина там има. Неочаквано и за двама ни се натъкваме на пустинна градина. Как успяват да отгледат кактуси и сукуленти в тази влага, не можем да разберем. Но се справят. Обширни поляни се редуват с малки горички – като екваториалната дъждовна гора например. Уцелихме неработен ден и градинката беше пълна със семейства дошли на разходка, чуждестранни работници и хора дошли да си починат от ежедневието. Туристи като нас – доста. Високите дървета в гората са с гръмоотводи. Все пак сме на Екватора и тропическите бури не са рядко срещано явление. Разходката е приятно, отмарящо и успокояващо занимение в тази ботаническа градина. Вървиш бавно, разглеждаш, пулиш се срещу табелките, горещо ти е, изпитваш желание да се топнеш в някое от езерцата или пък във фонтаните (има и такива).
Стигнахме до центъра на градината, разгледахме Ginger garden-а и седнахме в едно малко ресторантче да се подкрепим. Поръчахме си едно нещо за пиене и аз – десерт (ами…. не мога да живея без сладко). Донесоха ни в нещо като ковчежета две чаши, топла вода, джинджифил – все пак сме в джинджифиловата градина и мед. Обясниха ни кое как и кога да го сложим и ни оставиха да се наслаждаваме. А то – имаше на какво да се наслаждаваш. Масите са разположени на дървен подиум, на тавана са поставени вентилатори – по един над всяка маса, гледката е спираща дъха – зеленина и цветове на всякъде. Птички подскачат по пътеката и гледат с любопитство изморените ни и изпотени физиономии. Чува се грохота на малкия водопад някъде из зад близките дървета.
Седя, пия си горещата напитка и се опитвам да осъзная, че наистина сме на друг континент, далеч от всичко близко и познато, но и от всички злободневия на ежедневието ни в София. Толкова ми е спокойно, толкова красиво ми се струва тук, толкова се радвам, че успяхме с Даниел да дойдем на почивка, че ще се разплача от щастие. Той пък се притеснява, понеже мълча и си мисли, че нещо не съм доволна. Как да обясна с думи колко съм щастлива в този момент? И как ми се иска този момент да не свършва никога? И как ми се иска да останем тук завинаги?
Продължаваме разходката с посещение на Двореца на орхидеите. Орхидеята е националто цвете на Сингапур. За нейното отглеждане и красота се полагат много, много усилия. Резултата от тези усилия можете да видите на снимките ни. Орхидеите са засаждани и отглеждани навсякъде – по дърветата, по стените, в специални саксии… Отделно място в двореца имат и така наречените ВИП орхидеи – това са специално направени видове орхидеи, посветени на посещението на чужд политик/държавник в Сингапур. Това, което ни направи странно впечатление и на мен и на Даниел е, че всички орхидеи посветени на британски благородници са много… спаружени – дълги тънки къдравки листенца в някакъв белезникав цвят. От друга страна орхидеите посветени на всички арабски принцове са с невероятно наситени и пъстри цветове, с кичести широки листенца.
Двореца на орхидеите е място, което много ми хареса. Ако ви се случи да минете през Сингапур – отидете. Разбира се, късането и пипането на орхидеите е забранено. Глобата е стандартна – 1000 сингапурски долара. И определено 15 минути не са достатъчно за обикаляне на градината с охридеите, както твърдят на сайта на ботаническата градина. Продължихме с посещетие на Cool house. За да се стигне до тази къща се минава по едно мостче, на около 5-15 метра от земята. Огромни палми са разпростели огромните си листа около мостчето. Толкова големи листа не бях виждала през живота си (и признавам, че не съм видяла кой знае колко). Диаметъра на листото може би достигаше 2 метра. Влизаш в студената къща и те обгръща влага, каквато не си предполагал, че може да съществува на земята. Влизаш в мъгла, която е гореща. Виждаш как капките вода се носят във въздуха и как други туристи си правят снимки там. Така и не разбрах защо – снимаш се на място, където освен теб (дори и това не е много сиурно) нищо друго няма да се види освен една мъгла. Растенията там се нуждаят от много влага и аз съжалявам, че не можах да ги разгледам добре. Просто очилата ми отказаха да се изчистят от влагата и постоянно си седяха влажни.
Продължихме малкото си пътешествие в ботаническата градина с посещение на Еволюционната пътека. Много интересно място, където с табели е обяснено на достъпен език как са се зародили първите растения и как са се развивали през хилядолетията. Спираловидна пътека те води между табелите а вече към по-новите хилядолетия пътеката се разделя. Изхода е оформен под формата на арка от красива китайска роза, която цъфтеше с невероятно красиви червени цветове.
И така, неусетно преминаха повече от 3 часа в градината. Вече клонеше към един часа следобед. Слънцето беше безпощадно, жегата – не мога да я опиша. Решихме, че трябва да оставим нещо от ботаническата градина и за следващия път, когато дойдем в Сингапур. Пообиколихме, докато намерим изход и закрачихме ведро към един food market. Така де, хубаво е и да се яде. А храната в Сингапур (или поне на тези места) е много вкусна. Пихме фреш от ананас, обядвахме и хванахме такси до хотела. Просто нямаше начин да продължм без да сме взели по един освежителен душ.
Повикахме такси, тъй като зоологическата градина в Сингапур е доста далеч. Този път ни се падна шофьорка на такси, която беше доста бъбрива. Показа ни къде е най-вкусното пилешко къри в Сингапур. Къде можем да отидем още. Какъв празник е днес в Сингапур, защо се празнува и още и още…. Ако имате нужда за шофьор в Сингапур – пазим нейната визитка, само кажете и ще имате телефонния и номер. Когато пристигнахме в зоологическата градина ни посочи от къде се купуват билети, къде е дневната и къде – сафарито.
В Зоологическата градина в Сингапур животните живеят в доста обширни заграждения. Като се замисля, по-скоро хората ходят зад огражденията, а животните ги оглеждат. Този метод има и предимства, има и недостатъци. Предимството е, че животните не са зад решетки и бетон, живеят добре и не могат да бъдат тормозени от недобросъвестни посетители (и да не забравяме вълшебното число 1000 сингапурски долара). Недостатъка е главно за посетителите – ако животното не е на кеф, ще се скрие някъде и въобще няма и да го интересува, че ти си дал пари, за да го видиш. За това е добре да проверите предварително часовете за хранене на животните – има ги публикувани на сайта на зоологическата градина. На същия сайт можете да намерите и часовете на къпането на слона. Срещу определена сума можете и вие да участвате в къпането, но кой кого ще изкъпе по-добре – не е сигурно. За по-мързеливите има влакче, което минава по определен маршрут в градината с 4 спирки. Заваля ни дъжд докато бяхме още почти в началото. Скрихме се под един навес, до нас имаше рекичка, в която живееше вид много рядка риба. Рибата не успяхме да я видим. Реката минаваше около едно островче, на което живееха вид виетнамски маймуни. Беше напълно очевидно, че маймуните могат да си тръгнат от този остров когато си поискат. Защо не го правят ли? Защото няма нужда – живеят добре, хранят ги добре, през деня някакви идиоти ги забавляват като правят странни физионимии… Бурята се разрази с цялата си мощ. Дъждът беше завеса. Тръгнахме да се целуваме с Даниел (ами под навеса нямаше друго какво да правим) и… изведнъж всичко побеля, всичко стана до болка светло, нищо не се виждаше, едновременно с това се чу страхотен гръм. Мълнията падна съвсем близо до нас. Не повече от 50-100 метра. Е, като организирана държава – високите дървета в Сингапур имат гръмоотводи.
Поседяхме доста – може би около 40 минути под навеса. Продължихме разходката.
Няма да ви занимавам с подробности – кои животни сме видели и кои -не. Но на края доста пришпорихме разходката, защото зоологическата градина затваря в 6 часа. Излязохме навреме и се отправихме към нощното сафари. Това е името на зоологическа градина, където живеят нощни животни.
Между дневната и нощната градина има малко площадче, където са разположени заведения за хрнене, заведения за пиене, магазинчета за сувенири, аквариуми за педикюр (дето едни риби ти изяждат мъртвата кожа от краката).
Седнахме с Даниел да се подкрепим, изпихме по една-две бири, аз пих фреш от захарна тръстика. Много е вкусна, трябва да се опита. Ядохме индийска храна и зачакахме да стане 7.30, че да започнем новата обиколка.
Стъмни се, наизлязоха едни местни хора облечени в местни носии (силно казано носии, ама…) и затанцуваха. Реклама на едно от шоупрограмите, които се представят в нощното сафари.
Тук също има влакчета и повечето хора се качиха. Ние предпочетохме пеша. Животните живеят също като събратята си от дневната градина, но тук са поставени дискретни лампи, които наподобяват лунната светлина. Към 10.30-11.00 се изнизахме и хванахме такси към хотела. Видях много животни, които не бях виждала на живо преди това. Видях как се хранят прилепите и как лети летящата катерица. Според Даниел летящите катерици са специално обучени. Висят си по клоните и като се събере група от зяпачи-идиоти (тоест ние-туристите) се хвърля и прелита до друго дърво. Но представления за един-двама – не се дават.
И така… прибрахме се в хотела. Душ и… в леглото. Умората си каза думата. Колко е хубаво да имаш климатик в стаята.