Ден 2 – Сингапур

Летището в Сингапур прилича на хотел. Наистина. Чист мокет заглушава стъпките на пътниците, зеленина и приглушена музика…
Отиваме на митнически контрол. Гледат ме изпитателно, след това поглеждат паспорта ми, отново гледат мен, след това паспорта ми – и така в продължение на две минути. Започвам леко да изтръпвам, паспорта ми е чисто нов. Най-накрая ми задават въпроса: Това Вашият паспорт ли е? Гласно отговарям: Да. А всъщтност си мисля “Естествено, че е мой паспорта. Какъв е смисъла да взема нечии друг паспорт, за да ходя на почивка”. “Огромна разлика” коментира митничаря. “Как огромна разлика” мисля си “снимката я правих преди седмица”. Минах. След мен застава Даниел. Неговия паспорт е от по-дебелите, с около 20 визи в него – за страни като Нигерия и Камерун. Започна се едно разглеждане, четене, подобен разговор. Даниел, обаче, има повече опит – невъзмутим. Минахме безпрепятсвено и тръгнахме да си търсим багажа. Даниел обмени пари. Националната валута в Сингапур е сингапурски долар. Може да се каже, че е равен на българския лев. Измами по отношение обмяна на валута няма да ви се случат в Сингапур. В целия град има места, където спокойно можете да закупите или да продадете сингапурски долари.
Взехме си раниците и излязохме за такси. Такси координатор ти посочва номер колонка на такси. Шофьора те очаква, помага с багажа. Там няма пазарене – ама моля Ви, ще Ви бъде ли удобно да ни закарате до…аз ще ви платя. Шофьора казва само “Добър ден, сър” и “Пристигнахме Сър”. Такситата на летището в Сингапур са мерцедеси, шофьорите – бяла риза с дълъг ръкав, панталон с ръб, ръкавици за шофиране. Само фуражка липсваше.
Хотела изглежда голям отвън и е малък отвътре. Тоест – стаята ни се оказа много малка. Което, честно казано е голям плюс – охлажда се много бързо. Взимаме душ с Даниел, и излизаме. Щом прекрачиш прага на хотела сякаш върху ти се стоварва огромен, горещ влажен чук. Влагата е почти непоносима. Топло ти е, започваш да лепнеш, чустваш се мръсен и мазен (а много често си мръсен и мазен).
Решихме да се поразходим пеша до Орчаред роуд. Гледам с широко отворени очи. Навсякъде е чисто, никъде няма боклуци. На едно място ремонтирали част от улицата, като след работниците се движат чистачи и всичко се мие веднага. До малки и кокетни сгради стоят изправени високи стъклени небостъргачи.
Пресичането на улица в Сингапур е лесно. Спазваш правилата, отиваш до края на тротоар или пешеходна пътека и пресичаш. Няма кола, която да не те пропусне. За Трафик в Сингапур е трудно да се говори. Автомобилите са много скъпи, освен това е много трудно да имаш автомобил. Задължително трябва да имаш разрешение, което се издава срещу множество изисквания – да имаш гараж, да си психично здрав, да нямаш каквито и да е нарушения и прочее. Шофьорската книжка се подновява на всеки три години, като се държи отново изпит. Самите пътища са широки, удобни и без дупки. Големи табели предупреждават шофьорите след колко километра, в коя лента има спряло превозно средство или инцидент или каквото има. Също така големи табели уведомяват шофьорите в кой квартал в кой паркинг колко свободни места има. Абсолютно немислимо е да си оставиш колата на улицата. Не съм сигурна какво ще ти се случи ако си оставиш колата на тротоара, но съм сигурна, че няма да е хубаво. Самото движение им е леко сбъркано – постоянно карат в насрещтното платно, но тъй като всички са така няма сблъсъци.
Докато стигнем до Орчард Роуд бяхме вече леко задъхани и много изпотени. Решихме да се освежим на бара на хотел Мариот. Обстановката там много ми хареса – седиш на бара, пиеш бира, вентилаторите над теб приятно раздвижват въздуха а ти зяпаш тълпата от хора, която се изнизва пред очите ти. Топло е, от което бирата ти става още по-приятна. Наоколо са седнали други хора. Всеки от тях е сам на масата, най-вероятно са командировка тук (подсказва ми Даниел). Приятна музика се носи наоколо, докато барманите методично бършат блестящите без друго чаши. Това беше най-скъпата бира, която съм пила през живота си – дадохме за двете 50 долара. Но си струваше всяка стотинка (цент).
Алкохола и цигарите в Сингапур са много скъпи. Въпросната местна Tiger beer бира в магазин струва 10 долара (разбирай 10 лева). Притежанието на всякакви упойващи треви и вещества е забранено. Нарушението на това правило се наказва със смърт.
Намерихме едно заведение – Asian food. Прилича нещо на нашето бързо хранене – взимиша си храната, сядаш на една масичка и хапваш. Представлява помещение, затворено от всички страни с малки магазинчета за храна а по средата – маси с пейки. Всяко магазинче предлага различна храна – има китайска, кхмерска, тайландска, малайзийска, индийска, индонезийска, морска, нудълс, сокове, джусове, пресни плодове и каквото още се сетите. С 2-3 долара се наяждаш, че и леееко преяждаш. За 5 долара можеш да си купиш специалитет. Яденето е невероятно вкусно. А ако си мислите, че тук ядем зрели ананаси – жестоко се заблуждавате. Това е плод, който бих предпочела пред шоколад.
Хапнахме добре, последва още малко разходка, прибиране с метрото и желаната студена стая.
Ккато си мислех, че няма да мога да заспя, заради часовата разлика така съм се унесла и събудих едва следващата сутрин.