За учителите/възпитателите и стачката
Определено няма да съм първата, която пише за стачката на учителите. Но може би ще съм първата, която е била и от страната на учителите. Преподавах малко, в столично училище, преди около 4 години.
Смея да твърдя, че се справях добре с даскалския занаят. Смея да твърдя, че учениците ми до един бяха умни и будни деца.
Това, което ме спря да продължа с професията са именно следните неща:
1) ниското възнаграждение – с 280 лева не мога да осигуря нормален живот за себе си. Зная, че има хора в България, които живеят и с по-малко, но това не може да ми служи за оправдание или причина, че да не искам нещо повече.
2) раздялата с първия клас беше много болезнена. Трябва да сте го изпитали, за да разберете. Във всяко едно дете виждаш една съдба и едно бъдеще. И се стремиш да го подготвиш за всяко нещо, с което би се сблъскало това дете. Но не това е темата днес…
И така, реших да се занимавм с нещо друго и за момента не съжалявам за избора си.
Днес, както и миналата година, учиелите отново стачкуват. Радвам се, че тази година отстояват правата си (за разлика от миналата, когато се предадоха рано) за достойно възнаграждение на труда им.
Това, което ми направи впечатление обаче бяха няколко коментара от родители и ученици.
Например:
1) учителите преподават зле в училище, за да дават само частни уроци. Тук бих искала да кажа, че учителите не могат да обучават и възпитават, да преподават знания на ученици, които знаят, че ако получат отсъствие или слаба оценка тати ще дойде да оправи нещата. Когато бях ученичка, ако учител се оплачеше от мое поведение, или пък ми поставеха слаба оценка…. (не, не са ме пребивали, само ме наказваха). И още – не всички учители дават частни уроци – възпитателите в детската градина или учителите в началното училище не дават частни уроци, струва ми се.
2) учители са хора, които за нищо друго не ги бива – за това са се заврели в училищата. Не познавам много хора, които могат да обяснят на едно дете какво е зелено и какво – жълто. А Вие? Учителите обичат работата си.
Имах колежка в университета, с която така и не си казах повече от 20 изречения за цялото следване. Не я харесвах, смятах я за надменна, егоистична и ограничена. И така, докато случайно не попаднах в нейн час. Тя се пребрази за секунди, направи невероятно увлекателен, интересен и организиран урок. Учител е призвание, и след това професия.
3) Като не им харесва – да си намерят друга работа. Искам да Ви попитам – един преподавател с 30 години стаж като преподавател на колко години е и какво да работи? Защо да се гонят опитните кадри от училищата?
4) Провалят ми учебната година, а аз съм 12-ти клас. Искам да кандидатствам следващата година. Скъпи деца, правото на образование е заложено в Конституцията на Република България. Ако Вие не можете да получите необходимото Ви – обърнете се към Държавата – тя не намира учители. Не позволявайте да Ви превърнат в посредник, защото положението между чука и наковалнята не е особено приятно.
5) Това според мен е най-кошмарното: Учителите са прекалено много – трябва да се правят съкращения. Скъпи родители (ако има такива, че тящи тези редове) представете си следната картинка в детската градина: групата е от 30-35 деца, излизат на двора, защото времето е хубаво. Иванчо решава, че пясакът става за ядене, на Мариика сополите вече и стигат до брадичката и тя с удоволствие започва да си ги яде, Петърчо си е заклещил някаква играчка в дървото и хвърля камък нагоре към нея, че да си я откачи, на Маси му се пишка, Ива и Петя вече се бият за това коя първа да се полюлее на люлката а Мартинчо показва как лае новото му куче. Свършвам до тук, че не се сещам за повече имена, но довършете картинката с 35-40 такива малчугана. В училище нещата няма да са по-различини. Колкото по-малко в клас са децата толкова по-голяма е възможността да работиш индивидуално с тях. Личното ми мнение е, че учениците в клас не бива да повече от 17.
6) ваканции от по 3 месеца лятото. Учителите и лятно време ходят на работа. За това какво правят – моля, поинтересувайте се от учебното планиране, диагностицирането на учениците и това колко и какви документи попълват учителите. Щом четете този блог, можете да намерите и тази информация. А за половин работния ден нищо не искам да чувам – само аз си знам до колко съм проверявала домашни по нощите, и колко време ми отнема приготвянето на един час за следващия ден….
Наскоро прочетох изказване на една майка, която критикуваше упражненията за паметта…. Ще кажа само следното – когато имам нужда от правен съвет се обръщам към адвокат, дори да съм наясно със ситуацията, когато имам нужда от боядисване на дома си – викам бояджия. Ако за възпитанието и образованието не бяха необходими конкретни знания и умения, смятате ли, че щеше да има такива специалности във ВУЗ-овете, като педагогиката?
13 Comments to “За учителите/възпитателите и стачката”
Leave a Reply
Забравила си още един често срещан коментар:
7. “А на мен кой ще ми гледа детето през деня, като стачкува училището?”
Това чувала ли си го? Защото мен направо ме вкарва в потрес. Ти какво искаш от хора, които свеждат работата на учителите до “пъдар” и “детегледачка”?
Само да вмъкна, че ако обявят годината за нулева, моят учил-недоучил 11-токласник без завършено средно образование може да започне веднага работа на заплата, по-висока от тази на учителката си по математика.
За мен това е достатъчно показателно колко неадекватно се заплащат тези хора. Честно казано повече от това да записват присъствията в час не можем да искаме от тях в момента.
Прочетох и … писах в блога си за това. Ако ти е интересно, хвърли едно око
[...] в училище – цели 4 години и е напуснала. Написала е интересен постинг, който те призовавам да [...]
Аз съм защитник на тезата, че учителите са повече от необходимото количество. При официална статистика от под 400000 ученици ние имаме 150000 работещи в образованието. Дори да бяха 1000000 (колкото са децата въобще в държавата) това прави един работник на 7 деца. За пример в Румъния, която е с най-лошото отношение след нас съотношението е приблизително 1:18. Румънците имат и два пъти по-високи заплати отколкото у нас. Ако достигнем същото съотношение и запазим бюджетът за заплати, ще можем да ги увеличим на учител не със 100% а с 200%. Моят въпрос тук е кое определя нуждата от персонал в това съотношение, което е в момента?
В смисъл толкова ли сме богати, че при демогравският срив да се движим към синьокръвното – персонален учител на всяко дете?
@ lyd – прочетох статията ти. Само искам да отбележа, че съм работила в столично училище пред 4 години, а не 4 години. Стажа ми като преподавател е под година.
@ Дилян Делчев – г-н Делчев, в сферата на образованието не са заети само учители – педагози и възпитатели. Моля посетете едно училище и ще се убедите.
Продължавам да съм на мнение, че колкото по-малко са децата в един клас, толкова по-добро и по-качествено ще бъде усвояването на учебен материал. 17 деца мисля е нещо нормално.
Колкото до търсенето и предлагането – нима не знаете, че в София и Варна вече има доста незаети работни места на учители и педагози. И това се дължи главно, на факта, че младоте хора предпочитат да работят нещо по-доходоносно – сервитьорка в кръчма например (имам такава колежка).
Щом държавата, не може да си позволи увеличение на заплатите – ами да наеме учители, които са съгласни да работят срещу това възнаграждение – локаут.
Просто и ясно.
Поздравления за Надя!Това,което е написала е чудесно,дано да го прочетат повече родители и да се замислят срещу кого негодуват.Уважаеми родители,уважението към българския учител се възпитава в семейството.А какво уважение можем да искаме от децата,когато мама и татко в къщи непрекъснато за всичко обвиняват учителите? Замислете се, това са хората на които сме поверили децата си. Искаме качествено образование от хора,които не могат да си позволят да влязат в книжарницата и да си купят една книга.Няма как да стане. Исканията на учителите са напълно справедливи и трябва да ги отстояват до край.
А всички родители, трябва да подкрепим учителите, да се вдигнем заедно с тях и да покажем на господа управляващите, че е крайно време да се промени нещо в това българско образование за добро на децата ни.
И аз мисля, че цялото ако обществото ни се интересува от образованието наистина, то ще се активизира – на първо място ще започне сериозен дебат за образованието и след като изясни какво е смислено да се направи, ще го отстоява. Към този момент, обществото не се ангажира с нищо освен спорадични, обикновено повърхностни и радикални коментари.
Продължава да ми е странно защо учителите досега спаха и не започнаха сериозни обществени дискусии, защо и сега не са инициатори на такива. Защо не се опитват да ангажират родителите за тази кауза по никакъв друг начин освен с искания за финансова и морална подкрепа на стачката?
Жалко е, но ми се струва, че повечето учители не се интересуват от нищо друго освен заплащането, а проблемът е доста по-голям и сложен. Не мисля, че е по силите само на МОН, не и по начина, по който се опитва да реформира образованието.
Но тук стои вечният въпрос в нашето общество – отгове или отдолу да тръгнат нещата и дали е редно ние, гражданите да се ангажираме, или да оставим нещата на министеството. В демократична страна не е ли по-естествено обществото да е силно ангажирано?
Мога само да отбележа, че си много права относно проблемите в образованието и глупавите и наивни коментари на родителите на децата. Това да преподаваш е ПРИЗВАНИЕ, дами и господа родители, и не всеки става за тази работа. Това е изключително трудно и времеотнемащо.
Интересно ми е, как ще реагирате, драги родители, ако сте в час и някои от учениците Ви си правят каквото поискат в час, защото – цитирам “Гуспожоууу, к’во ми обеснявате глупости са! Глейте се, учила си незнам си колко години и к’во праите са? Моя телефон струва колкото ваш’та годишна заплата, ни ма занимавайте с глупости”
За жалост има и такива моменти в тази толкова отговорна и лично за мен, престижна работа.
Мисля, че това е достатъчно!!!
П.С. Моята приятелка е учителка и много добре знам за какво говоря.
Надя, въпреки че си работила малко като учителка, много точно си усетила същността на този “занаят”. Споделените от тебе мисли напълно съответстват на моята позиция, въпреки че имам доста по-голям учителски стаж от тебе. Вярно е, че в професията има хора, които са попаднали в нея случайно или поради липсата на избор, както и това, че поради непрестижността й тези хора ще стават все повече и повече. Но това съвсем не означава, че трябва всички учители да се слагат под общ знаменател и колективно да бъдат оплювани.Аз се чувствам ужасно омерзена от такова отношение и бих искала да кажа на българското общество, че нищо хубаво не го очаква, ако продължава така високомерно, презрително и дори арогантно да се отнася към образованието и учителите.
Отново вадим сравненията извън контекста. Да, знам че в училище има и не само преподаватели. Това обаче не променя статистиката че в тази област у нас има два пъти повече преподаватели на ученик отколкото в Румъния, където има два пъти повече на ученик, отколкото във Франция, а и в трите държави има стачки за заплати. Определено мисля че не може да съществува спор че у нас използването на преподавателският състав е рекордно неефективно, не просто в Европа, но вероятно и в света. Вторият коментар, че има незаети щатове не променя факта в полза на учителите. Дори потвърждава необходимост от съкращаване на щат, дори и поради частният случай че не може да се запълни. Каква е тази тайна, която сме открили, че ние да обучаваме децата си с толкова учители, колкото никой друг не прави? Защо субсидията на ученик се дава само за държавни училища, при условие че се плаща от всички граждани без значение дали имат деца, и къде те учат? Как може при 20 годишна демогравска криза единственото непроменено през последните 10 години да е щата на учителите?
Тези макро факти са толкова очевидни, че не знам как могат да се оборят. Да, имаме ужасно демогравско разпределение, и закривания на училища, и странни стандарти и караници кое село да си запази училището. Но един бюджет не може да е социален? Училище за 30 деца ли ще имаме за да не пътуват или ще спасим живота на 4 плащайки им диализата? И 10 пъти по богати да бяхме, пак щеше да се налага да взимаме тежки решения. Определено има нужда от съкращаване и оптимизация
Нещо отдавна не си писала. Кофти е да се загуби добър блогър… Айде стига го мисли тоя годеж
Е как ще се интересува обществото от образование, като едната половина от населението едва връзва двата края, а другата знае, че с връзки всичко става. На кой му е нужно образование изобщо? Няма такъв в тази държава (територия по-скоро).