Ден 11 – Пном Пен, Камбоджа

Сутринта се събудих със странно главоболие. Оказа се, че имам цицина на челото. Предишната вечер се сблъскахме с Даниел в тук-тука и… Боли ужасно и не съм сигурна дали е от цицината или от това, че е на изгорялото ми чело.
Този ден решихме да опитаме пешеходната разходка, описана в пътеводителя ни. Освен стъпка 1 и последните три-четири стъпки препоръчваме да не се прави. Просто столицата не е за разходки пеша.
Стъпка 1 представлява една градина – нещо като малко островче в асфалтово-бетонната джунгла на града. Хълмче, заобиколено отвсякъде с широк, почти непресичаем път. В градинката има огромен часовник, слонче, което да разхожда посетителите, много маймунки, храм на върха и много просяци.
Разхождахме се из улиците на Пном Пен, докато решихме, че е време да изпием по една разхлаждаща бира във FСС. Докато се налсаждавахме блажено на бавно течащите реки (Тонле Сап и Меконг) край нас изведнъж установихме, че седим точно срещу българското знаме. Поразтърках очи – наистина – по брега на реката са разположени флаговете на почти всички (а може би всички) страни в света. И ние седяхме точно срещу нашето.
Обядвахме там и аз направих няколко снимки как един баща изкъпа детето си с вода от реката.
Вечеряхме на същото място като се наслаждавахме на почивката си и на гекончетата излезли на улов покрай лампите на заведението.
Трябва да си стягаме багажа и… да отскочим до Тайланд.