Ден 10 – Пном Пен, Камбоджа

Този ден се наспахме до насита – станахме в 7,15 (да, и аз не мога да повярвам ?!?!?!). Взехме тук-тук и отидохме до Tuol Sleng Genocide Museum. Потресе ме. Не съм вярвала, че на толкова малко пространство може да се побере толкова мъка, страдание и мъчение. Не знам какви са били подобните лагери в Нациска Германия, Съветския съюз, България. Но е хубаво, че този музей го има – така миналото е по-вероятно да не бъде забравено. След това отидохме до музея, където са били извършвани екзекуциите и където са хвърляли телата в общ гроб и са ги запалвали, за да не миришат, с което да будят подозрение (?!?!?). Между откритите и обработени гробове има направена крипта, в която са положени черепите на всички открити жертви. Ужасяващо е да гледаш етажерките с черепи, чиито празен поглед гледа към теб, към този до теб и към всички посетители. На най-ниските етажерки са бебетата (о, да – има доста убити бебета) и малките деца, следват черепите на младежите.. и така – на най-високите са останките на хората на преклонна възраст. Гледаш и не можеш да проумееш тази жестокост, това ненужно озлобление. В един момент ти идва в повече… Трябва да се махнеш от това място.
Тук-тука ни закара до Нациолналния исторически музеи. След Анкор Ват, обаче, нищо не може да те впечатли така силно. Има хубава градинка в средата на музея.
Върнахме се във FCC за малко бира и хапване.
Вечерта ходихме в ресторант Molis. Прекрасно място – задължително за посещение.
След ресторанта се прибираме в хотела. Още сме невоятно изгорели, а на мен ми се бели челото, скулите и лявото ухо.