Ден 9 – Сиам Реп, Тонле Сап, Пном Пен

Денят започна с проблем. Явно не само аз не исках да си тръгвам от Сиам Реп, но и Сиам Реп не искаше да си тръгваме. Не дойдоха да ни вземат за пристанището и се наложи да вземем един тук-тук, за да ни закара до лодката. Закъснявахме и имаше моменти, в които исках да избута шофьора и да дам максимална газ, за да стигнем по-бързо (по-скоро навреме). Стигнахме навреме, но разбира се – тръгнахме с доста голямо закъснение. Вместо в 7,00 лодката се откъсна от малкото кейче в 7,45. Заваля дъжд. Езерето на река Меконг при Сиам Реп е ОГРОМНО. Гледаж през малкото прозорче на лодката и виждаш единствено вода. Мътната вода на езерето, докъдето ти стигне погледа. Облаците са се надвесели тежко на водата и се опитват да се огледат между вълните. А капките на дъжда като тънки нишки свързват водата на земята с тази от небето. След около час и половина каране излязохме от езерето и от облаците и дъжда. Повечето от пътуващите решихме да излезем отвън на лодката и да се наслаждаваме на гледката и на слънцето. А гледката определено беше спираща дъха. Страна, равна като тепсия. Приветливо и усмихнато население. Живот, пълен с трудности и въпреки това – изживян пълноценно. В един момент хората наоколо взеха да се мажат с плажно мляко. С Даниел се присмяхме, разбира се. Е, вечерта бяхме червени като раци. Изгоряхме доста жестоко.
За съжаление след 5 часа по реката пътешествието ни с лодка свърши. Пристигнахме в Пном Пен – огромен, милионен град. Настинехме се в хотела и излязохме на разходка. Малко се поизгубихме в града а и установихме, че не е за пешеходци – също като в София тротоарите се използват за търговски площи, паркинг но не и за пешеходци. Взехме тук-тук и отидохме да разглеждаме двореца. Продължихме да почервеняваме.
В двореца не може да се видят много неща – красиви растения и градини, пагоди и церемониалната зала, където се извършва коронясването на краля.
Малко поуморени от жегата и от обикалянето отидохме до клуба на чуждестранните кореспонденти. Уцелихме happy hour и пихме бира за по $1. Много приятно място. Вечеряхме пак там. Продължихме да почервеняваме.
След храмовете на Анкор и живота в провинцията, бетонната модерна столица не можа да ни грабне.