Ден 8 – Ко Кер, Анкор Ват, Сиам Реп

Този ден бяхме готови на време. Тръгнахме з Ко Кер малко след 6,30 сутринта. Ко Кер е стара столица на Камбоджа и се намира в съседната провинция. Очакваше ни дълго пътуване – може би два часа, докато стигнем. Настанихме се на прохладно в колата и отправихме жадни погледи през прозорците. Сиам реп е наистина прекрасно място. Огромни тротоари (не са покрити с плочки – само пясък), повечето хора са на велосипеди, тук-тук превозват туристи. По времето, в което посетихме това прекрасно градче ремонтираха градската канализация, за да не се наводнява града по време на дъждовния сезон. И наистина има нужда от такъв ремонт и разширяване. На излизане от града минахме покрай седмичния пазар. Тъй като площадчето отредено за провеждането му беше залято с вода от последния падна дъжд, всички бяха наредили сергийтие си на пътя. Невероятно пъстър пазар – подправки, животни, всякакви неща. Малко след градчето спряхме на бензиностанция да заредим с гориво. Бензиностанцията представлява един навес, покрит с почти изгнила поцинкована ламарина, до който са наредени бидони и варели с гориво. Усвожлив младеж идва и налива с маркуч, фуния и канче желаният литраж.
Продължаваме по пътя. Минаваме покрай градчета и селца. Навсякъде утрото отдавна е дошло и хората са тръгнали – всеки по своите си работи. Това, което прави впечатление е, че всички са усмихнати и приветливи. Природата е невероятно красива – свежа зеленина е покрила всичко.
Провинция Сиам реп е сравнително добре развита ( най-вече заради храмовете на Анкор и туристите, които привлича. Не така е положението в Ко Кер. Тази провинция е последно освободена от режима на Червените Кхмери през 2002 година ( ако не се лъжа). Заради дъждовете от последните дни пътя беше кален и доста трудно проходим. Даниел разтвори книгата ни за Камбоджа и установихме, че в цялата провинция Ко Кер все още няма нито един метър асвалтиран път. Ко Кер е и най-минираната провинция в цяла Камбоджа – разхвърляните мини не са картирани нито описани като бройка, но се предполага че са малко над два милиона.
Не успяхме да стигнем до Ко Кер. Последните 8 километра от пътя не бяха по възможностите на нашата кола. Дори в един момент се уплаших, че колата ще се счупи и ще останем там. Не че е лошо – дори напротив – много е красиво. Но не е пропоръчително да излизаш от пътя. Поне ако наоколо не е разминирано.
Върнахме се до един друг храм, които не е реставриран. Както е намерен, в такова състояние е разминиран. Построени са само и единствено подиуми, по които да минават туристите.
Върнахме се в Анкор и обядвахме там – хванахме отново Полии да ни разказва за страната си. Ние от наша страна му разказвахме за България.
Разходхме се отново до индийският храм – Та Пром (и този път не валеше и не се изгубихме). Даниел направи страшно много снимки, но честно казано – не знам в този храм дали има ъгълче, което не заслужава да го запазиш със снимка.
Следобеда помързелувахме малко, вечеряхме вън и се прибрахме в хотела.
Утре рано сутринта ще се сбогуваме със Сиам Реп.
Тук е толкова хубаво, спокойно и приказно. Бих живяла тук.