Ден 6 – Камбоджа, Сиам Реп, Храмовете на Анкор

Никога през живота си не съм и сънувала, че може да има такова приказно място. Наистина. Дори да си го гледал в предавания по телевизията, да си разглеждал брошури и каталози – не е същото. Храмовете на Анкор са вълшебно място, което трябва да се види на живо, да се докосне, да се почуства.
Шофьорът ни беше точен и в 7 часа в 7:10-7:15 имахме пропуски. Пропуските за храмовете на Анкор са индивидуални. На всеки пропуск има снимка на притежателя, както и за колко време е валиден. Винаги носете пропуските с вас на удобно място, защото ги проверяват доста често. Пропуските за местните няма – те влизат безплатно.
Храмовете няма думи, с които бих могла да ги опиша. Чувствах се нещо средно между Индиана Джоунс, натрапник друговерец и нещо мъничко и незначително в тези огромни храмове.
Валя ни дъжд. Изгубихме се два пъти из храмовете. И разбира се, валя ни дъжд именно докато се опитвахме да намерим мястото, където ни чакаше колата.
Преджапахме една рекичка, но тъй като определено не можехме да станем по-мокри продължихме смело напред. Заобиколихме целия храм, докато стигнем до колата си. Дори костите ни бяха мокри. Но това нямаше никакво значение – попаднал си в различен свят, различни нрави, а ако притвориш очи нищо чудно да се озовеш и в различно време.
В храмовете на Анкор има доста деца-просячета. Но не като нашите тук. Там всяко дете предлага да ти продаде нещо – картички, гривнички, магнити за хладилник, вода, шалове, покривки, превоз през локвата отпред, чаши, свирки, музикални инструменти, книги, сокове и какво ли още не.
На обяд поканихме Полии с нас. Заразпитвахме го за страната. Сподели, че страната му е във война от 1960 година до… до скоро. От неговото семейство е оцелял само той. Разказа ни малко и за режима на Червените кхмери – 3 години, 10 месеца и 20 дни без собственост, без болници и здравеопазване, без училища и образование, без религия, без пазари, без пари, без вяра. Единственото с което са разполагали са били оризищата на полето и упорит труд. Ако не работиш добре те убиват, както са били убити близо 2 милиона души от населението на страната.
Иначе, Сиам Реп е колкото много малък град или малко по-голямо село в България. Има пешеходна пътека за туристите с многобройни капанчета и магазинчета, както и PUB Street. Тази вечер проверихме кухнята на Анкор палм, возихме се на тук-тук до хотела и заспахме, в очакване на следващия ден.