Ден 5 – Сингапур/Камбоджа

Този ден станахме сравнително късно. Аз, както винаги си откраднах още малко сън докато Даниел е в банята. Закуска в хотела, check out, лимузината с Джуди (ако ви трябва таксиметров шофьор – ще ви дам телефонния и номер). Размотаваме се на летището, напазарувахме си – един адаптор, няколко книги. Гледам тъжно през прозореца, докато Даниел чете от книгата си. Хареса ми в Сингапур. Всичко е толкова… разлчино. Не България, ЕС трябва да догонва Сингапур в много отношения – чистота, подреденост, организираност, условия на живот и много, много други. Е, това беше, довиждане Сингапур, надявам се да се върна някой ден.
Преди да се качим в самолета ни раздадоха карти за кандидатстване за престой във Виетнам (полета беше Сингапур-Виетнам-Камбоджа). Аз, разбира се започнах да мърморя – ама защо Виетнам?, не искам да ходя във Витнам, ама трябва ли да слизаме…. Даниел ми се ядоса малко. Разбира се, че знам, че нищо не зависи от него. Но пък, нали няма да бъда аз ако не помрънкам за нещо. И тъй като в Сингапур нямаше за какво то ми се беше насъбрало мрънкане за 3 дни.
Е, оказа се, че са ни дало по погрешка формуляр за Виетнам. Взехме формуляр за Камбоджа и моя милост се успокои. Успокоих се но само за малко, уви. Сбърках формуляра си, и се изнервих. Даниел ме ускопокоява – да не мислиш, че си единствения идиот, който си бърка формуляра. Много ми олекна от тези думи, няма що. Кацнахме във Виетнам – едни хора слязоха, други се качиха и излетяхме отново. Докато се пригатвяхме за кацане видяхме огромен разлив на река Меконг. Толкова много вода не бях виждала, мислех че ще се приземим във водата. След час и 15 минути полет се приземихме успешно в Камбоджа.
Докато чакаме да отворят самолета и да слезем с Даниел се обзалагахме дали ще ни докарат стълбичка и автобусче или ще ни сложат ръкав. Е, и двамата не спечелихме. Слязохме по стълбичка от самолета и един разпределител ни насочи в коя посока да вървим. Оказа се, че сградта на летището е съвсем близо и ние спокойно се поразходихме до нея.
Наредихме се на опашката за кандидатстващи за виза, платихме си таксата (носете си точни пари, че там забравят да връщат ресто). Получаването на виза са го направили доста бързо и лесно. Аз, разбира се, нервничих и се притеснявах през цялото време. Взехме визи, след което един сърдит чичко ни сложи печат в паспортите и… това беше. Добре дошли в Сиам Реп, Камбоджа. Раниците излязоха бързо и докато се озсъзная Даниел вече беше взел едно такси от едно смешно изглеждащо човече с неопределен пол. Шофьора на таксито се оказа много учтив и любезен. Разбрахме се да ни вози в слезващите три дни, срещу заплащане от 30 USD на ден. Закара ни до хотела, като ни предложи да ни заведе в местно заведение, където всяка вечер има представления на традиционни танци. Иска ли питане, разбира се, че искахме.
С малко проблеми се настанихме хотела. Проблемите, бяха не в хотела или персонала, но в явно в нашата агенция. Никой не знаеше за съществуването ни или за намерението ни да ползваме една от техните стаи.
Шофьора ни изчака да се настаним и ни закара до заведението. Храната е сервирана в единия край на огромна зала. В срещуположния край на залата се намира сцена. Мужду тях са наредени дълги редици маси. Избрахме си малко от ястията и си поръчахме местна бира. Анкор бира – хубава е, трябва да я пробвате. Мисля, че бяхме единствените в заведението, които изпиха по повече от една бира (мисля, че пресушихме шест).
Програмата с танците беше много хубава и забавна. За съжаление свърши бързо.
Полий (шофьора) ни върна в хотела, където си казахме “до утре сутрин”.
По леглата (добре де – в спалнята), че утре закуската е в 6,00 сутринта.