Ден 11 - Пном Пен, Камбоджа

Сутринта се събудих със странно главоболие. Оказа се, че имам цицина на челото. Предишната вечер се сблъскахме с Даниел в тук-тука и… Боли ужасно и не съм сигурна дали е от цицината или от това, че е на изгорялото ми чело.
Този ден решихме да опитаме пешеходната разходка, описана в пътеводителя ни. Освен стъпка 1 и последните три-четири стъпки препоръчваме да не се прави. Просто столицата не е за разходки пеша.
Стъпка 1 представлява една градина - нещо като малко островче в асфалтово-бетонната джунгла на града. Хълмче, заобиколено отвсякъде с широк, почти непресичаем път. В градинката има огромен часовник, слонче, което да разхожда посетителите, много маймунки, храм на върха и много просяци.
Разхождахме се из улиците на Пном Пен, докато решихме, че е време да изпием по една разхлаждаща бира във FСС. Докато се налсаждавахме блажено на бавно течащите реки (Тонле Сап и Меконг) край нас изведнъж установихме, че седим точно срещу българското знаме. Поразтърках очи - наистина - по брега на реката са разположени флаговете на почти всички (а може би всички) страни в света. И ние седяхме точно срещу нашето.
Обядвахме там и аз направих няколко снимки как един баща изкъпа детето си с вода от реката.
Вечеряхме на същото място като се наслаждавахме на почивката си и на гекончетата излезли на улов покрай лампите на заведението.
Трябва да си стягаме багажа и… да отскочим до Тайланд.

Ден 10 - Пном Пен, Камбоджа

Този ден се наспахме до насита - станахме в 7,15 (да, и аз не мога да повярвам ?!?!?!). Взехме тук-тук и отидохме до Tuol Sleng Genocide Museum. Потресе ме. Не съм вярвала, че на толкова малко пространство може да се побере толкова мъка, страдание и мъчение. Не знам какви са били подобните лагери в Нациска Германия, Съветския съюз, България. Но е хубаво, че този музей го има - така миналото е по-вероятно да не бъде забравено. След това отидохме до музея, където са били извършвани екзекуциите и където са хвърляли телата в общ гроб и са ги запалвали, за да не миришат, с което да будят подозрение (?!?!?). Между откритите и обработени гробове има направена крипта, в която са положени черепите на всички открити жертви. Ужасяващо е да гледаш етажерките с черепи, чиито празен поглед гледа към теб, към този до теб и към всички посетители. На най-ниските етажерки са бебетата (о, да - има доста убити бебета) и малките деца, следват черепите на младежите.. и така - на най-високите са останките на хората на преклонна възраст. Гледаш и не можеш да проумееш тази жестокост, това ненужно озлобление. В един момент ти идва в повече… Трябва да се махнеш от това място.
Тук-тука ни закара до Нациолналния исторически музеи. След Анкор Ват, обаче, нищо не може да те впечатли така силно. Има хубава градинка в средата на музея.
Върнахме се във FCC за малко бира и хапване.
Вечерта ходихме в ресторант Molis. Прекрасно място - задължително за посещение.
След ресторанта се прибираме в хотела. Още сме невоятно изгорели, а на мен ми се бели челото, скулите и лявото ухо.

Ден 9 - Сиам Реп, Тонле Сап, Пном Пен

Денят започна с проблем. Явно не само аз не исках да си тръгвам от Сиам Реп, но и Сиам Реп не искаше да си тръгваме. Не дойдоха да ни вземат за пристанището и се наложи да вземем един тук-тук, за да ни закара до лодката. Закъснявахме и имаше моменти, в които исках да избута шофьора и да дам максимална газ, за да стигнем по-бързо (по-скоро навреме). Стигнахме навреме, но разбира се - тръгнахме с доста голямо закъснение. Вместо в 7,00 лодката се откъсна от малкото кейче в 7,45. Заваля дъжд. Езерето на река Меконг при Сиам Реп е ОГРОМНО. Гледаж през малкото прозорче на лодката и виждаш единствено вода. Мътната вода на езерето, докъдето ти стигне погледа. Облаците са се надвесели тежко на водата и се опитват да се огледат между вълните. А капките на дъжда като тънки нишки свързват водата на земята с тази от небето. След около час и половина каране излязохме от езерето и от облаците и дъжда. Повечето от пътуващите решихме да излезем отвън на лодката и да се наслаждаваме на гледката и на слънцето. А гледката определено беше спираща дъха. Страна, равна като тепсия. Приветливо и усмихнато население. Живот, пълен с трудности и въпреки това - изживян пълноценно. В един момент хората наоколо взеха да се мажат с плажно мляко. С Даниел се присмяхме, разбира се. Е, вечерта бяхме червени като раци. Изгоряхме доста жестоко.
За съжаление след 5 часа по реката пътешествието ни с лодка свърши. Пристигнахме в Пном Пен - огромен, милионен град. Настинехме се в хотела и излязохме на разходка. Малко се поизгубихме в града а и установихме, че не е за пешеходци - също като в София тротоарите се използват за търговски площи, паркинг но не и за пешеходци. Взехме тук-тук и отидохме да разглеждаме двореца. Продължихме да почервеняваме.
В двореца не може да се видят много неща - красиви растения и градини, пагоди и церемониалната зала, където се извършва коронясването на краля.
Малко поуморени от жегата и от обикалянето отидохме до клуба на чуждестранните кореспонденти. Уцелихме happy hour и пихме бира за по $1. Много приятно място. Вечеряхме пак там. Продължихме да почервеняваме.
След храмовете на Анкор и живота в провинцията, бетонната модерна столица не можа да ни грабне.

Ден 8 - Ко Кер, Анкор Ват, Сиам Реп

Този ден бяхме готови на време. Тръгнахме з Ко Кер малко след 6,30 сутринта. Ко Кер е стара столица на Камбоджа и се намира в съседната провинция. Очакваше ни дълго пътуване - може би два часа, докато стигнем. Настанихме се на прохладно в колата и отправихме жадни погледи през прозорците. Сиам реп е наистина прекрасно място. Огромни тротоари (не са покрити с плочки - само пясък), повечето хора са на велосипеди, тук-тук превозват туристи. По времето, в което посетихме това прекрасно градче ремонтираха градската канализация, за да не се наводнява града по време на дъждовния сезон. И наистина има нужда от такъв ремонт и разширяване. На излизане от града минахме покрай седмичния пазар. Тъй като площадчето отредено за провеждането му беше залято с вода от последния падна дъжд, всички бяха наредили сергийтие си на пътя. Невероятно пъстър пазар - подправки, животни, всякакви неща. Малко след градчето спряхме на бензиностанция да заредим с гориво. Бензиностанцията представлява един навес, покрит с почти изгнила поцинкована ламарина, до който са наредени бидони и варели с гориво. Усвожлив младеж идва и налива с маркуч, фуния и канче желаният литраж.
Продължаваме по пътя. Минаваме покрай градчета и селца. Навсякъде утрото отдавна е дошло и хората са тръгнали - всеки по своите си работи. Това, което прави впечатление е, че всички са усмихнати и приветливи. Природата е невероятно красива - свежа зеленина е покрила всичко.
Провинция Сиам реп е сравнително добре развита ( най-вече заради храмовете на Анкор и туристите, които привлича. Не така е положението в Ко Кер. Тази провинция е последно освободена от режима на Червените Кхмери през 2002 година ( ако не се лъжа). Заради дъждовете от последните дни пътя беше кален и доста трудно проходим. Даниел разтвори книгата ни за Камбоджа и установихме, че в цялата провинция Ко Кер все още няма нито един метър асвалтиран път. Ко Кер е и най-минираната провинция в цяла Камбоджа - разхвърляните мини не са картирани нито описани като бройка, но се предполага че са малко над два милиона.
Не успяхме да стигнем до Ко Кер. Последните 8 километра от пътя не бяха по възможностите на нашата кола. Дори в един момент се уплаших, че колата ще се счупи и ще останем там. Не че е лошо - дори напротив - много е красиво. Но не е пропоръчително да излизаш от пътя. Поне ако наоколо не е разминирано.
Върнахме се до един друг храм, които не е реставриран. Както е намерен, в такова състояние е разминиран. Построени са само и единствено подиуми, по които да минават туристите.
Върнахме се в Анкор и обядвахме там - хванахме отново Полии да ни разказва за страната си. Ние от наша страна му разказвахме за България.
Разходхме се отново до индийският храм - Та Пром (и този път не валеше и не се изгубихме). Даниел направи страшно много снимки, но честно казано - не знам в този храм дали има ъгълче, което не заслужава да го запазиш със снимка.
Следобеда помързелувахме малко, вечеряхме вън и се прибрахме в хотела.
Утре рано сутринта ще се сбогуваме със Сиам Реп.
Тук е толкова хубаво, спокойно и приказно. Бих живяла тук.

Ден 7 - Камбоджа, Сиам Реп, Храмовете на Анкор

Днес започнахме деня още по-рано от вчера. В 6,30 бяхме тръгнали. Пътувахме около 50 минути до първия храм. Минавахме покрай типични камбоджански къщи, оризища и още храмове. Даниел си беше забравил батерията на фотоапарата и затова снимахме само с камерата. Един съвет към всички - носете само фотоапарат(и). Снимките сме ги разглеждали няколко пъти, нашите приятели - също. Филмите от камерата - нито веднъж.
Препдочетохме и да не си взимаме екскурзовод. Шофьорът ни беше достатъчно добър и знаеше английски доста добре. Той ни казваше името на храма, от кой владетел е бил построен и кога. Ние се качвахме на храма и обикаляхме из него. Скулптурите и релефите, големината на храмовете и детайлите говорят сами за себе си. А на коя страна е полегнал Буда в различните релефи - това вече не е по нашата част.
Днес разглеждахме храмове само до обяд. Към 13,00 часа се прибрахме. Аз поспах малко, Даниел чете книга. В 16,00 часа Полий ни взе отново и ни върна в Анкор Ват. Разгледахме обстойно храма, Даниел направи много снимки. Невероятно красив храм, но на мен любими ще ми останат Байон и терасата със слоновете, където владетеля е препускал коня си.
След Анкор Ват се върнахме в града. Вечеряхме и лягаме. Утре сме в Ко Кер. След това Полии ще ни закара в магазин за рубини и сапфири.
P.S. А сутринта в ресторанта персонала гледаше Рамбо IV.

Ден 6 - Камбоджа, Сиам Реп, Храмовете на Анкор

Никога през живота си не съм и сънувала, че може да има такова приказно място. Наистина. Дори да си го гледал в предавания по телевизията, да си разглеждал брошури и каталози - не е същото. Храмовете на Анкор са вълшебно място, което трябва да се види на живо, да се докосне, да се почуства.
Шофьорът ни беше точен и в 7 часа в 7:10-7:15 имахме пропуски. Пропуските за храмовете на Анкор са индивидуални. На всеки пропуск има снимка на притежателя, както и за колко време е валиден. Винаги носете пропуските с вас на удобно място, защото ги проверяват доста често. Пропуските за местните няма - те влизат безплатно.
Храмовете няма думи, с които бих могла да ги опиша. Чувствах се нещо средно между Индиана Джоунс, натрапник друговерец и нещо мъничко и незначително в тези огромни храмове.
Валя ни дъжд. Изгубихме се два пъти из храмовете. И разбира се, валя ни дъжд именно докато се опитвахме да намерим мястото, където ни чакаше колата.
Преджапахме една рекичка, но тъй като определено не можехме да станем по-мокри продължихме смело напред. Заобиколихме целия храм, докато стигнем до колата си. Дори костите ни бяха мокри. Но това нямаше никакво значение - попаднал си в различен свят, различни нрави, а ако притвориш очи нищо чудно да се озовеш и в различно време.
В храмовете на Анкор има доста деца-просячета. Но не като нашите тук. Там всяко дете предлага да ти продаде нещо - картички, гривнички, магнити за хладилник, вода, шалове, покривки, превоз през локвата отпред, чаши, свирки, музикални инструменти, книги, сокове и какво ли още не.
На обяд поканихме Полии с нас. Заразпитвахме го за страната. Сподели, че страната му е във война от 1960 година до… до скоро. От неговото семейство е оцелял само той. Разказа ни малко и за режима на Червените кхмери - 3 години, 10 месеца и 20 дни без собственост, без болници и здравеопазване, без училища и образование, без религия, без пазари, без пари, без вяра. Единственото с което са разполагали са били оризищата на полето и упорит труд. Ако не работиш добре те убиват, както са били убити близо 2 милиона души от населението на страната.
Иначе, Сиам Реп е колкото много малък град или малко по-голямо село в България. Има пешеходна пътека за туристите с многобройни капанчета и магазинчета, както и PUB Street. Тази вечер проверихме кухнята на Анкор палм, возихме се на тук-тук до хотела и заспахме, в очакване на следващия ден.

Ден 5 - Сингапур/Камбоджа

Този ден станахме сравнително късно. Аз, както винаги си откраднах още малко сън докато Даниел е в банята. Закуска в хотела, check out, лимузината с Джуди (ако ви трябва таксиметров шофьор - ще ви дам телефонния и номер). Размотаваме се на летището, напазарувахме си - един адаптор, няколко книги. Гледам тъжно през прозореца, докато Даниел чете от книгата си. Хареса ми в Сингапур. Всичко е толкова… разлчино. Не България, ЕС трябва да догонва Сингапур в много отношения - чистота, подреденост, организираност, условия на живот и много, много други. Е, това беше, довиждане Сингапур, надявам се да се върна някой ден.
Преди да се качим в самолета ни раздадоха карти за кандидатстване за престой във Виетнам (полета беше Сингапур-Виетнам-Камбоджа). Аз, разбира се започнах да мърморя - ама защо Виетнам?, не искам да ходя във Витнам, ама трябва ли да слизаме…. Даниел ми се ядоса малко. Разбира се, че знам, че нищо не зависи от него. Но пък, нали няма да бъда аз ако не помрънкам за нещо. И тъй като в Сингапур нямаше за какво то ми се беше насъбрало мрънкане за 3 дни.
Е, оказа се, че са ни дало по погрешка формуляр за Виетнам. Взехме формуляр за Камбоджа и моя милост се успокои. Успокоих се но само за малко, уви. Сбърках формуляра си, и се изнервих. Даниел ме ускопокоява - да не мислиш, че си единствения идиот, който си бърка формуляра. Много ми олекна от тези думи, няма що. Кацнахме във Виетнам - едни хора слязоха, други се качиха и излетяхме отново. Докато се пригатвяхме за кацане видяхме огромен разлив на река Меконг. Толкова много вода не бях виждала, мислех че ще се приземим във водата. След час и 15 минути полет се приземихме успешно в Камбоджа.
Докато чакаме да отворят самолета и да слезем с Даниел се обзалагахме дали ще ни докарат стълбичка и автобусче или ще ни сложат ръкав. Е, и двамата не спечелихме. Слязохме по стълбичка от самолета и един разпределител ни насочи в коя посока да вървим. Оказа се, че сградта на летището е съвсем близо и ние спокойно се поразходихме до нея.
Наредихме се на опашката за кандидатстващи за виза, платихме си таксата (носете си точни пари, че там забравят да връщат ресто). Получаването на виза са го направили доста бързо и лесно. Аз, разбира се, нервничих и се притеснявах през цялото време. Взехме визи, след което един сърдит чичко ни сложи печат в паспортите и… това беше. Добре дошли в Сиам Реп, Камбоджа. Раниците излязоха бързо и докато се озсъзная Даниел вече беше взел едно такси от едно смешно изглеждащо човече с неопределен пол. Шофьора на таксито се оказа много учтив и любезен. Разбрахме се да ни вози в слезващите три дни, срещу заплащане от 30 USD на ден. Закара ни до хотела, като ни предложи да ни заведе в местно заведение, където всяка вечер има представления на традиционни танци. Иска ли питане, разбира се, че искахме.
С малко проблеми се настанихме хотела. Проблемите, бяха не в хотела или персонала, но в явно в нашата агенция. Никой не знаеше за съществуването ни или за намерението ни да ползваме една от техните стаи.
Шофьора ни изчака да се настаним и ни закара до заведението. Храната е сервирана в единия край на огромна зала. В срещуположния край на залата се намира сцена. Мужду тях са наредени дълги редици маси. Избрахме си малко от ястията и си поръчахме местна бира. Анкор бира - хубава е, трябва да я пробвате. Мисля, че бяхме единствените в заведението, които изпиха по повече от една бира (мисля, че пресушихме шест).
Програмата с танците беше много хубава и забавна. За съжаление свърши бързо.
Полий (шофьора) ни върна в хотела, където си казахме “до утре сутрин”.
По леглата (добре де - в спалнята), че утре закуската е в 6,00 сутринта.

Ден 4 - Сингапур, Сентоса

Този ден беше отреден за разходка до Аквариума на Сингапур, Двореца на пеперудите и Делфинариума. Всичките тези обекти, както и още много други капанчета за туристи се намират на малко островче - Сентоса, разположено непосредствено до остров Сингапур.
И така, след обилна закуска в хотела хванахме метрото, за да достигнем до една гара, от където тръгват автобусите за Сентоса. Докато се оглеждахме на гарата за жълти автобуси, Даниел насочи погледа ми към един лифт, чиито кабинки минаваха високо над главите ни. Те също ходели до Сентоса - ако искам да се качим на тях. Иска ли питане - просто беше задължително да се качим и на лифт.
Минахме през един небостъргач, прекосихме парка-фонтан до още един. Опашката за лифта е организирана и подредена. Докато се редиш можеш да прочетеш всички оферти и да избереш пакет забавления. Доколкото си спомням има 5 пакета, като всеки от тях включва билети за посещения на различни атракциони в Сентоса.
Кабинките на лифта се намират на 15 етаж на небостъргач. Качваш се на асансьор, който спира само на три етажа. Указващи табелки те насочват към лифта. Всичко е организирано - настаняват те в кабинката и се стрелваш в пространството. Пътуването до Сентоса отнема не повече от 5-10 минути, през които можете да се наслаждавате на невероятна гледка. Морето се простира изкусително под краката ви, в далечината се виждат търговски кораби, а в близкото пристанище - пътнически кораби и яхти. На брега на Сентоса кипи неспирно строителство. Купища арматура (очевидно скоро пристигнала) е приготвена и всеки момент ще влезе в употреба. Атракционите на Сентоса все още се строят - очаква се всичко да бъде завършено през 2010 година. На малкото островче ще се помещават множество и най-разнообразни капани за туристи. Ще има хотели, голф игрища, плажна ивица, паркове, градини, аквариуми, множество магазини и какво ли още не… Малките автобусчета те разхождат навсякъде из острова - до всички забележителности и атракции. Ако си закупиш билет за лифта - цената на билетите за автобусчетата е включена в цената.
Първо посетихме Аквариума. Многобройни малки и големи аквариуми показват богатството на подводния свят. В два от аквариумите е позволено на посетителите да бъркат и да докосват рибите. Скатовете (в единия аквариум за пипане) са много дружелюбно настроени. Но ако им досаждаш прекалено или пък ги щипеш и блъскаш - те просто плясват с големите си “крила” по повърхността на водата и досадника се оказва доста обилно изкъпан. В най-големите аквариуми може, срещу съответното заплащане от 120 сингапурски долара, всеки посетител да се потопи и да се срещне очи в очи с обитателите. Има изграден тунел под въпросните аквариуми и в един момент се оказваш под любопитните очи на рибите.
Честно казано, след всичко, което бях видяла до момента в сингапур очаквах нещо много по-голямо и много по-модерно. Но предполагам, че скоро и аквариумите ще бъдат подобрени и обновени.
Продължихме с разходката си с посещение в Двореца на Пеперудите. Събрали са богата колекция от пеперуди, бръмбари, мравки и всякакви други насекоми. Хлебарки не липсваха. Но най-голямо внимание се обръща на пеперудите, тъй като именно те радват окото на хората. В една доста голяма градина в средата на Двореца на пеперудите се радват на добър живот множество цветя, зеленина и пеперуди, разбира се. Там направиха интересно шоу с папагали за посетителите. За първи път с Даниел чухме и принципа на трите R, а именно - Refill, Reuse, Recycle. Хората се стремят по всевъзможен начин да пестят ресурси. Там не продават билети, а влизаш като показваш касовата бележка, че си платил таксата за вход. Представлението с папагалите беше интересно. Освен, че ни обясниха смисъла на трите R, ни показаха и как безотговорното отношение към домашните любимци (особено към пернатите) е непростимо и лошо деяние. Едното папагалче беше с доста бедно оперение и седеше встрани от другите. Оказа се, че скоро е бил дарен на музея, тъй като собственика не можел да му осигури необходимото внимание. За три месеца животното започнало бавно да се възстановява и когато ние го видяхме имаше пера по гърба и опашката (за сравнение - когато са го донесли е имал оперение само по главата).
Приключихме с Двореца на пеперудите и хванахме малко жълто автобусче до Делфинариума. До началото на представлението оставаше малко повече от час и ние с Даниел бяхме първите, които се настанихме удобно на столовете. Лагуната на делфините представлява едно малко заливче, което е отделено от морето с малка преграда. Малко по малко започнаха да пристигат посетители и нетърпението ми да започне представлението се засили. За мой невероятен “късмет” едно голямо семейство индийци се настани около нас. То започна едно тръшкане по столовете, позиране за снимки на децата, на семействата, на семействата разбъркано, на децата разбъркано и на цялата фамилия. Половината от същественцата си събуха обувките и си ги качиха в скута. Поискаха от Даниел да се наведе малко, защото както бил седнал индиеца зад него не бил виждал добре. УЖАС. Тъкмо когато вече не издържах и мислех да се премествам започна представлението. Участваха три розови делфинчета. Бяха много хубави и много весели. Всеки от тях си имаше треньор, който беше във водата заедно с делфина през цялото време на представленията. Поканиха трима от публиката да заповядат и да погалят делфините.
Тръгнахме си бързо след края на представлението. Отидохме до плажа и аз си потопих краката в морето. Сингапур няма пясачъна ивица. Но са си докарали пясък и са си направили такава. Плажа беше пуст - освен мен имаше една жена, която се печеше. Водата беше топла, чиста и много приятна.
Спирката на автобуса, за връщане към лифта беше пълна с хора от представлението с делфините. Разпределител в много разноцветна униформа координираше качването на пътници в малките автобусчета. Направи ми силно впечатление - пъстра униформа на разпределител на турстистически потоци. Този човек изглеждаше щастлив и доволен, и очевидно се гордеше с работата си. За разлика от много хора, тук в България, за които работата им е нещо долно, непълноценно и лошо. Като се замисля - всички в Сингапур изглеждат доволни и щастливи от това, което правят. Дори онзи уличен музикант, който свири в подлез с регистрационно номерче до него.
Върнахме се с лифта. Аз се радвах като малко дете на кутия шокобадови бонбони. Обичам високото и гледката, която ми се разкрива от високо. А гледките в Сингапур са спиращи дъха.
Хванахме метрото, но този път слязохме в China town. В сърцето на Сингапур намираш един квартал, пълен с китайци, сергии, пазари (по-скоро битаци), шатри и прочее неща. Ниски сгради, далепени една за друга до края на улицата ( а той е далече). Посетихме един храм (излизаше една сватба, когато ние отидохме). За първи път виждях на живо китайски храм. Възхитих се - нещо съвсем различно от църквите и джамиите. Богато украсени покриви, дърворезба и релефи. Ботагство от цветове - червено и жълто преобладаващи, разбира се. Дълги фигури и мотиви и никъде, никъде няма остри ръбове.
Беше вече порядъчно късно и аз започнах да мрънкам на Даниел за обяд. Не знам защо, но по време на пътешествието ни бях постоянно гладна. Не се ограничавахме в яденето, и въпреки това се оказа, че сме отслабнали и двамата. Тръгнахме по една уличка и зад ъгъла отново останах втрещена. Пред мен се издагаха редица лъскави, стъклени, огромни небостъргачи. Обръщам се - не съм сгрешила - зад мен са малките сгради и лъскавите сергии на China Town. Даниел ме хваща за ръка и отиваме в друг food market. Обядваме стабилно и с бира. Отивам аз да си взема десерт. Нарязани на калъпи - множество плодове. Взех ананас, dragon fruit и папая. Папаята ми хареса, но я отстъпих на Даниел. Аз изядох dragon fruit-а и се заех с ананаса. В България сме си купували и яли ананас. Но никога, никога не съм си и представяла, че ананасите са толкова сочни и сладки. Даниел ми се смее и ми обяснява, че средата на ананаса не се яде, или поне местните не я ядат. Ами… да не я ядат - но тя е също толкова сладка, както и останалата част. Загледах се в сграда, в която е разположен този food market. Бяла, красива и със нежни орнаменти. Все едно е излязла от приказка на Толкин. Оказа се, че сградата е купена от Великобритания. Купих си още две парчета (доста трудно, защото от английския на продавачката нищо не разбрах, а честно казано дори не разбрах, че ми говори на английски) и продължихме разходката си из City-то на Сингапур. До една от сградите течеше усилено строителна работа. Всичко беше прилежно оградено и обезопасено. За пешеходците е направена специална оградена и допълнително обезопасена пътека, с указващи табели откъде точно се минава. Няма табели от сорта на “Внимание, строеж! Премини на съседния тротоар”, с каквито обикновено са снабдени оградите на нашите строежи. В разходки и ядене на вкусен течен ананас (направих се на прасенце от него) стигнахме до крайбрежната алея. В далечината се вижда един от символите на Сингапур - огромно виенско колело. Пред него - сградата на операта - настръхнала като таралеж. Крайбрежната алея е приятно място - от едната ти страна се е ширнало огромното море, от другата страна приятни малки кафенета. Дърветата над главата ти цъфтят (имам чувството, че цъфтят целогодишно тези дръвчета, много са красиви). Алеята завършва при устието на реката в Сингапур. Да, въпреки, че Сингапур е остров с големина 45 на 25 км си имат една доста прилична река (направо си е голяма). Точно там, където реката излива водите си в морето тях се извисява огромната Сингапура - животно с тяло на риба и глава на лъв - националният символ на Сингапур. От устата на Сингапурата излиза голяма струя вода, която с грохот се стоварва в морската вода. Направихме множество снимки, както подобава на добри и примерни туристи и продължихме с разходката. Разходихме се покрай операта, монумент за загиналите през различни войни сингапурски и други воини, минахме покрай кметството, националния театър, прекосихме Colonial District и парка пред парламента на Сингапур (където явно имаше обичай да се снимат младоженци) и достигнахме до Clark Quay. Много приятно място - от едната страна на реката е пълно с капанчета и ресторантчета за гладни туристи, желаещо да опитат местната или азиатската кухня. От другата страна на реката са подредени барове за жадни посетители. Вечер осветлението е невероятно весело, пъстро и повдигащо настроението и всички светлини се отразяват в бавните води на реката. На територията на кейовете е забранено да се кара велосипед - глобата е стандартна - 1000 сингапурски долара. В един от подлезите видяхме един уличен музикант с лиценз до него. Почти сигурна съм, че си плаща данъци.
Излязохме от територията на кейовете, не успяхме да си намерим станцията на метрото, но за сметка на това се поразходихме и намерихме следващата станция. Идея си нямате колко много се уморих този ден от ходене. А всички, които ме познават, знаят че ходя доста.
Вечерта се разходихме отново до кейовете и до сингапурата.
Толкова много ми хареса в Сингапур, че ми се прииска да остана там завинаги.
За съжаление утре ни очакваше самолет, за да ни заведе в друга страна. Е, пътешествието продължава.

Ден 3 - Сингапур

Станахме с час закъснение. От това, което си бяхме намислили, разбира се. Хубавото на самостоятелни екскурзии като нашата е, че може да се успиваш, да ставаш по-рано и да правиш и да ходиш където си поискаш. Аз си откраднах и малко сън докато Даниел беше в банята - какво да правя, обичам да си поспивам сутрин. Заредихме с обилна закуска в хотела и…. на път. То на път - силно казано. Просто взехме такси до Ботаническата градина. Нова изненада за мен - така наречената ботаническа градина всъщтност е градския (държавния) парк на Сингапур, като до всяко дръвче има сложена табела с името и вида на съответното растение. Пътеките са асфалтови и по тях не минават абсолютно никакви МПС. Навсякъде, където пътеките се срещат има карта на градината с отбелязани местоположения на различните инерести места. А интересни места в сингапурската ботаническа градина има - при това много. На не много голяма площ са разположени три големи езерца - езерето на лебедите (и да - там има лебеди, красив остров с високи палми в средата, много риби и кастенурки), симфоничното езеро (точно така - има създадена сцена за симфоничен оркестър) и еко езерето. Разхождаме се бавно с Даниел. Не можем да снимаме нито с камерата, нито с фотоапарата. Мъглата е замъглила всичко. За сметка на това пълним очите си със зеленина. А зеленина там има. Неочаквано и за двама ни се натъкваме на пустинна градина. Как успяват да отгледат кактуси и сукуленти в тази влага, не можем да разберем. Но се справят. Обширни поляни се редуват с малки горички - като екваториалната дъждовна гора например. Уцелихме неработен ден и градинката беше пълна със семейства дошли на разходка, чуждестранни работници и хора дошли да си починат от ежедневието. Туристи като нас - доста. Високите дървета в гората са с гръмоотводи. Все пак сме на Екватора и тропическите бури не са рядко срещано явление. Разходката е приятно, отмарящо и успокояващо занимение в тази ботаническа градина. Вървиш бавно, разглеждаш, пулиш се срещу табелките, горещо ти е, изпитваш желание да се топнеш в някое от езерцата или пък във фонтаните (има и такива).
Стигнахме до центъра на градината, разгледахме Ginger garden-а и седнахме в едно малко ресторантче да се подкрепим. Поръчахме си едно нещо за пиене и аз - десерт (ами…. не мога да живея без сладко). Донесоха ни в нещо като ковчежета две чаши, топла вода, джинджифил - все пак сме в джинджифиловата градина и мед. Обясниха ни кое как и кога да го сложим и ни оставиха да се наслаждаваме. А то - имаше на какво да се наслаждаваш. Масите са разположени на дървен подиум, на тавана са поставени вентилатори - по един над всяка маса, гледката е спираща дъха - зеленина и цветове на всякъде. Птички подскачат по пътеката и гледат с любопитство изморените ни и изпотени физиономии. Чува се грохота на малкия водопад някъде из зад близките дървета.
Седя, пия си горещата напитка и се опитвам да осъзная, че наистина сме на друг континент, далеч от всичко близко и познато, но и от всички злободневия на ежедневието ни в София. Толкова ми е спокойно, толкова красиво ми се струва тук, толкова се радвам, че успяхме с Даниел да дойдем на почивка, че ще се разплача от щастие. Той пък се притеснява, понеже мълча и си мисли, че нещо не съм доволна. Как да обясна с думи колко съм щастлива в този момент? И как ми се иска този момент да не свършва никога? И как ми се иска да останем тук завинаги?
Продължаваме разходката с посещение на Двореца на орхидеите. Орхидеята е националто цвете на Сингапур. За нейното отглеждане и красота се полагат много, много усилия. Резултата от тези усилия можете да видите на снимките ни. Орхидеите са засаждани и отглеждани навсякъде - по дърветата, по стените, в специални саксии… Отделно място в двореца имат и така наречените ВИП орхидеи - това са специално направени видове орхидеи, посветени на посещението на чужд политик/държавник в Сингапур. Това, което ни направи странно впечатление и на мен и на Даниел е, че всички орхидеи посветени на британски благородници са много… спаружени - дълги тънки къдравки листенца в някакъв белезникав цвят. От друга страна орхидеите посветени на всички арабски принцове са с невероятно наситени и пъстри цветове, с кичести широки листенца.
Двореца на орхидеите е място, което много ми хареса. Ако ви се случи да минете през Сингапур - отидете. Разбира се, късането и пипането на орхидеите е забранено. Глобата е стандартна - 1000 сингапурски долара. И определено 15 минути не са достатъчно за обикаляне на градината с охридеите, както твърдят на сайта на ботаническата градина. Продължихме с посещетие на Cool house. За да се стигне до тази къща се минава по едно мостче, на около 5-15 метра от земята. Огромни палми са разпростели огромните си листа около мостчето. Толкова големи листа не бях виждала през живота си (и признавам, че не съм видяла кой знае колко). Диаметъра на листото може би достигаше 2 метра. Влизаш в студената къща и те обгръща влага, каквато не си предполагал, че може да съществува на земята. Влизаш в мъгла, която е гореща. Виждаш как капките вода се носят във въздуха и как други туристи си правят снимки там. Така и не разбрах защо - снимаш се на място, където освен теб (дори и това не е много сиурно) нищо друго няма да се види освен една мъгла. Растенията там се нуждаят от много влага и аз съжалявам, че не можах да ги разгледам добре. Просто очилата ми отказаха да се изчистят от влагата и постоянно си седяха влажни.
Продължихме малкото си пътешествие в ботаническата градина с посещение на Еволюционната пътека. Много интересно място, където с табели е обяснено на достъпен език как са се зародили първите растения и как са се развивали през хилядолетията. Спираловидна пътека те води между табелите а вече към по-новите хилядолетия пътеката се разделя. Изхода е оформен под формата на арка от красива китайска роза, която цъфтеше с невероятно красиви червени цветове.
И така, неусетно преминаха повече от 3 часа в градината. Вече клонеше към един часа следобед. Слънцето беше безпощадно, жегата - не мога да я опиша. Решихме, че трябва да оставим нещо от ботаническата градина и за следващия път, когато дойдем в Сингапур. Пообиколихме, докато намерим изход и закрачихме ведро към един food market. Така де, хубаво е и да се яде. А храната в Сингапур (или поне на тези места) е много вкусна. Пихме фреш от ананас, обядвахме и хванахме такси до хотела. Просто нямаше начин да продължм без да сме взели по един освежителен душ.
Повикахме такси, тъй като зоологическата градина в Сингапур е доста далеч. Този път ни се падна шофьорка на такси, която беше доста бъбрива. Показа ни къде е най-вкусното пилешко къри в Сингапур. Къде можем да отидем още. Какъв празник е днес в Сингапур, защо се празнува и още и още…. Ако имате нужда за шофьор в Сингапур - пазим нейната визитка, само кажете и ще имате телефонния и номер. Когато пристигнахме в зоологическата градина ни посочи от къде се купуват билети, къде е дневната и къде - сафарито.
В Зоологическата градина в Сингапур животните живеят в доста обширни заграждения. Като се замисля, по-скоро хората ходят зад огражденията, а животните ги оглеждат. Този метод има и предимства, има и недостатъци. Предимството е, че животните не са зад решетки и бетон, живеят добре и не могат да бъдат тормозени от недобросъвестни посетители (и да не забравяме вълшебното число 1000 сингапурски долара). Недостатъка е главно за посетителите - ако животното не е на кеф, ще се скрие някъде и въобще няма и да го интересува, че ти си дал пари, за да го видиш. За това е добре да проверите предварително часовете за хранене на животните - има ги публикувани на сайта на зоологическата градина. На същия сайт можете да намерите и часовете на къпането на слона. Срещу определена сума можете и вие да участвате в къпането, но кой кого ще изкъпе по-добре - не е сигурно. За по-мързеливите има влакче, което минава по определен маршрут в градината с 4 спирки. Заваля ни дъжд докато бяхме още почти в началото. Скрихме се под един навес, до нас имаше рекичка, в която живееше вид много рядка риба. Рибата не успяхме да я видим. Реката минаваше около едно островче, на което живееха вид виетнамски маймуни. Беше напълно очевидно, че маймуните могат да си тръгнат от този остров когато си поискат. Защо не го правят ли? Защото няма нужда - живеят добре, хранят ги добре, през деня някакви идиоти ги забавляват като правят странни физионимии… Бурята се разрази с цялата си мощ. Дъждът беше завеса. Тръгнахме да се целуваме с Даниел (ами под навеса нямаше друго какво да правим) и… изведнъж всичко побеля, всичко стана до болка светло, нищо не се виждаше, едновременно с това се чу страхотен гръм. Мълнията падна съвсем близо до нас. Не повече от 50-100 метра. Е, като организирана държава - високите дървета в Сингапур имат гръмоотводи.
Поседяхме доста - може би около 40 минути под навеса. Продължихме разходката.
Няма да ви занимавам с подробности - кои животни сме видели и кои -не. Но на края доста пришпорихме разходката, защото зоологическата градина затваря в 6 часа. Излязохме навреме и се отправихме към нощното сафари. Това е името на зоологическа градина, където живеят нощни животни.
Между дневната и нощната градина има малко площадче, където са разположени заведения за хрнене, заведения за пиене, магазинчета за сувенири, аквариуми за педикюр (дето едни риби ти изяждат мъртвата кожа от краката).
Седнахме с Даниел да се подкрепим, изпихме по една-две бири, аз пих фреш от захарна тръстика. Много е вкусна, трябва да се опита. Ядохме индийска храна и зачакахме да стане 7.30, че да започнем новата обиколка.
Стъмни се, наизлязоха едни местни хора облечени в местни носии (силно казано носии, ама…) и затанцуваха. Реклама на едно от шоупрограмите, които се представят в нощното сафари.
Тук също има влакчета и повечето хора се качиха. Ние предпочетохме пеша. Животните живеят също като събратята си от дневната градина, но тук са поставени дискретни лампи, които наподобяват лунната светлина. Към 10.30-11.00 се изнизахме и хванахме такси към хотела. Видях много животни, които не бях виждала на живо преди това. Видях как се хранят прилепите и как лети летящата катерица. Според Даниел летящите катерици са специално обучени. Висят си по клоните и като се събере група от зяпачи-идиоти (тоест ние-туристите) се хвърля и прелита до друго дърво. Но представления за един-двама - не се дават.
И така… прибрахме се в хотела. Душ и… в леглото. Умората си каза думата. Колко е хубаво да имаш климатик в стаята.

Ден 2 - Сингапур

Летището в Сингапур прилича на хотел. Наистина. Чист мокет заглушава стъпките на пътниците, зеленина и приглушена музика…
Отиваме на митнически контрол. Гледат ме изпитателно, след това поглеждат паспорта ми, отново гледат мен, след това паспорта ми - и така в продължение на две минути. Започвам леко да изтръпвам, паспорта ми е чисто нов. Най-накрая ми задават въпроса: Това Вашият паспорт ли е? Гласно отговарям: Да. А всъщтност си мисля “Естествено, че е мой паспорта. Какъв е смисъла да взема нечии друг паспорт, за да ходя на почивка”. “Огромна разлика” коментира митничаря. “Как огромна разлика” мисля си “снимката я правих преди седмица”. Минах. След мен застава Даниел. Неговия паспорт е от по-дебелите, с около 20 визи в него - за страни като Нигерия и Камерун. Започна се едно разглеждане, четене, подобен разговор. Даниел, обаче, има повече опит - невъзмутим. Минахме безпрепятсвено и тръгнахме да си търсим багажа. Даниел обмени пари. Националната валута в Сингапур е сингапурски долар. Може да се каже, че е равен на българския лев. Измами по отношение обмяна на валута няма да ви се случат в Сингапур. В целия град има места, където спокойно можете да закупите или да продадете сингапурски долари.
Взехме си раниците и излязохме за такси. Такси координатор ти посочва номер колонка на такси. Шофьора те очаква, помага с багажа. Там няма пазарене - ама моля Ви, ще Ви бъде ли удобно да ни закарате до…аз ще ви платя. Шофьора казва само “Добър ден, сър” и “Пристигнахме Сър”. Такситата на летището в Сингапур са мерцедеси, шофьорите - бяла риза с дълъг ръкав, панталон с ръб, ръкавици за шофиране. Само фуражка липсваше.
Хотела изглежда голям отвън и е малък отвътре. Тоест - стаята ни се оказа много малка. Което, честно казано е голям плюс - охлажда се много бързо. Взимаме душ с Даниел, и излизаме. Щом прекрачиш прага на хотела сякаш върху ти се стоварва огромен, горещ влажен чук. Влагата е почти непоносима. Топло ти е, започваш да лепнеш, чустваш се мръсен и мазен (а много често си мръсен и мазен).
Решихме да се поразходим пеша до Орчаред роуд. Гледам с широко отворени очи. Навсякъде е чисто, никъде няма боклуци. На едно място ремонтирали част от улицата, като след работниците се движат чистачи и всичко се мие веднага. До малки и кокетни сгради стоят изправени високи стъклени небостъргачи.
Пресичането на улица в Сингапур е лесно. Спазваш правилата, отиваш до края на тротоар или пешеходна пътека и пресичаш. Няма кола, която да не те пропусне. За Трафик в Сингапур е трудно да се говори. Автомобилите са много скъпи, освен това е много трудно да имаш автомобил. Задължително трябва да имаш разрешение, което се издава срещу множество изисквания - да имаш гараж, да си психично здрав, да нямаш каквито и да е нарушения и прочее. Шофьорската книжка се подновява на всеки три години, като се държи отново изпит. Самите пътища са широки, удобни и без дупки. Големи табели предупреждават шофьорите след колко километра, в коя лента има спряло превозно средство или инцидент или каквото има. Също така големи табели уведомяват шофьорите в кой квартал в кой паркинг колко свободни места има. Абсолютно немислимо е да си оставиш колата на улицата. Не съм сигурна какво ще ти се случи ако си оставиш колата на тротоара, но съм сигурна, че няма да е хубаво. Самото движение им е леко сбъркано - постоянно карат в насрещтното платно, но тъй като всички са така няма сблъсъци.
Докато стигнем до Орчард Роуд бяхме вече леко задъхани и много изпотени. Решихме да се освежим на бара на хотел Мариот. Обстановката там много ми хареса - седиш на бара, пиеш бира, вентилаторите над теб приятно раздвижват въздуха а ти зяпаш тълпата от хора, която се изнизва пред очите ти. Топло е, от което бирата ти става още по-приятна. Наоколо са седнали други хора. Всеки от тях е сам на масата, най-вероятно са командировка тук (подсказва ми Даниел). Приятна музика се носи наоколо, докато барманите методично бършат блестящите без друго чаши. Това беше най-скъпата бира, която съм пила през живота си - дадохме за двете 50 долара. Но си струваше всяка стотинка (цент).
Алкохола и цигарите в Сингапур са много скъпи. Въпросната местна Tiger beer бира в магазин струва 10 долара (разбирай 10 лева). Притежанието на всякакви упойващи треви и вещества е забранено. Нарушението на това правило се наказва със смърт.
Намерихме едно заведение - Asian food. Прилича нещо на нашето бързо хранене - взимиша си храната, сядаш на една масичка и хапваш. Представлява помещение, затворено от всички страни с малки магазинчета за храна а по средата - маси с пейки. Всяко магазинче предлага различна храна - има китайска, кхмерска, тайландска, малайзийска, индийска, индонезийска, морска, нудълс, сокове, джусове, пресни плодове и каквото още се сетите. С 2-3 долара се наяждаш, че и леееко преяждаш. За 5 долара можеш да си купиш специалитет. Яденето е невероятно вкусно. А ако си мислите, че тук ядем зрели ананаси - жестоко се заблуждавате. Това е плод, който бих предпочела пред шоколад.
Хапнахме добре, последва още малко разходка, прибиране с метрото и желаната студена стая.
Ккато си мислех, че няма да мога да заспя, заради часовата разлика така съм се унесла и събудих едва следващата сутрин.